Колко пъти са били влюбени? И били ли са влюбени изобщо? Колко пъти са забравяли за всичко останало в света,
Последна сцена от филм. Действието се развива на о-в Паксос, Гърция. Малко, китно, не.. истински невероятно островче в близост до Корфу. Бурите от емоции, премеждия, разочарования, трепети, изпитания, истински ме вдъхновиха. Отношенията между няколко поколения в едно семейство. Както и в една малка общност. Колко сме крехки, счупени, грешни, всъщност. И как, сякаш, ни е отредено, на нас, хората, да повтаряме своите грешки. Да ги изживяваме, наново и наново. Но, в новите, по-млади тела. Да роптаем срещу съвети, напътствия и упреци, защото трябва сами да успеем да навигираме лодките си през бурята на младостта.
Много емоции и мисли преминаваха през мен, докато гледах, но така настъпателно мислех в няколко основни посоки. Мислех за младостта на близките ми. На своите баба и дядо. На своите родители. Както и за бъдещето и целостта на живота, ако можем да говорим за такава.
Ако моите баба и дядо бяха живи сега. Седящи до мен, усмихнати и активни събеседници, щях да искам да им задам съвсем различни въпроси от онези, които възприемах за любопитни преди повече от 10 години. Повече от всичко, щях да пламтя от желание да ги попитам за грешките им. За съжаленията им. За всички пъти, в които са се чувствали истински живи. Истински себе си. Истински разбрани. За всички онези пъти, в които са били готови да направят онзи страшен, плашещ, смразяващ завой, стъпка. Колко пъти са били влюбени? И били ли са влюбени изобщо? Колко пъти са забравяли за всичко останало в света, защото всичко е притихвало и загубвало значение около тях, когато са били с някого. Когато са държали нечии ръце, полегнали на пясъка, загледани в морето. И тогава, животът е бил най-смислен, най- правилен, най- лек.
Зная, че това е страна от животите членове на нашите семейства, дълбоко непозната за много от всички нас.
Страхът ме е водил и води в множество житейски ситуации, но ако имах възможността, щях да седна до своите баба и дядо, събрала нужната смелост за един такъв разговор. Защото, зная, че техните истории, техните истини, са и наши. Огледайте се в лицата на онези, които ви предшестват и вярвам, че ще разберете по- добре себе си.
А аз ще попитам родителите си колко пъти техните сърца са спирали и затуптявали.